Канелени момичета



Photo: Trystlove

Алиса отвори очи, когато усети как мекото, космато тяло на гъсеницата се плъзга по оголеното й бедро. Тя премигна няколко пъти, облиза устни и по тях като слънчево, бяло зайче затрептя похотливата усмивка. Тази усмивка бе в такъв контраст с невинните й, детски очи, че нерядко Чешърския котарак се бе пресягал завистливо, за да й я отнеме. Като всяко благовъзпитано момиче Алиса не даряваше усмивката си на първия срещнат психар. А в Канелената гора те бяха много.

 

Нещо между краката й потрепна от движението на старата гъсеница. Ала последната не я удостои с вниманието си, а продължи своя път през многоцветните храсти някак замаяно. На зиг-заг.

 

„Отново е пушила твърде много.” мислеше си лениво Алиса, подпряла русата си глава върху лакътя. „Дано да ми е оставила малко… старата скъперница.”

 

Гъсеницата много рядко позволяваше Алиса да допре устни до наргилето й, всяко вдишване й бе безценно. Без да сваля съблазнителната си усмивка, тя прибра камбанката на полата си, разкривайки отдолу кожа бяла като прахчето, което Мартенския заек и Шапкаря понякога споделяха върху голото й коремче.

 

Алиса се настани върху гъбата. Странно животно бе тази гъба. В първия момент й се видя червена, после придоби сивеещ отенък. А сега буквално сменяше всички отенъци пред възхитения й поглед. И свойствата й се меняха.

 

„Любопитно…”, каза си Алиса, докато полагаше разгорещените си бедра върху хладната повърхност на гъбата. Сгъна тънките си крачета по турски и пое чибука на наргилето със замислено изражение. „Гъбата ли е различна или аз я виждам така? Тя ли се изменя или аз?”

 

Отхапа едно парченце от ръба и пред очите й затанцуваха концентрични, цветни кръгове, водещи до черната дупка. Алиса се разсмя и отметна глава назад, докато всмукваше от веселия дим.

 

„Дали всичко това се случва в моята глава… или е от канеления прашец, който се носи във въздуха? Смея ли се или само си мисля?”

 

Не забеляза кога Чешърския котарак плъзна опашката си в деколтето й, а миг по-късно се изпари. Тя дори не обърна внимание на усмивката, висяща във въздуха като почти изяден месец. Алиса продължи да пуши с блажената си, похотлива усмивка, която на моменти се деформираше до физиономия на идиот, припичащ се на слънцето с щастливо спускащата се лига по брадичката му.

 

Тя премигна и в следващия момент съзря малко момиче, настанило се под гъбата. Лизел Мемингер пет пари не даваше за философско-напушените монолози в Алисиното съзнание. Не й пукаше за разплетената й коса, парцаливите й дрехи или впиващата се в глезените й коприва. Тя държеше нова книга в ръцете си – с девственобели страници, осквернени единствено от канелените точици. Бледите й, напукани устни мърдаха безшумно, а очите й сменяха цветовете си така бързо, че на Алиса й се догади.

 

Лизел галеше любовно книгата – корицата, страниците, гръбчето й, докато очите й попиваха движещите се символи.

 

Алиса избълва едно кълбо дим в посока на малката читателка. Същата вдигна безмълвния си поглед и я загледа със слабо любопитство. Вдигна книгата и издуха канелените прашинки в посока към момичето върху гуглата. Дали от гъбата или от наргилето, но същите се движеха сякаш на забавен каданс – миниатюрни канелени бомбички, заплитащи се в къдрите на Алисиния дим.

 

„Хей…” Русокосата и развеселена Алиса протегна телепатичното пипало на мисълта си към непроницаемата Лизел. „От къде я взе?”

 

Крадецът на книги сви рамене и пусна не по-малко загадъчна усмивка на улично хлапе, скрило свитата от нечий двор ябълка в стомаха си.

 

„Открадна ли я?”

 

Лизел само въздъхна и продължи да си чете. Алиса се нацупи. Миг по-късно усети нежното прошепване в ухото си.

 

„Лично от библиотеката на Кралицата на сърцата.”

 

„Кралицата чете?”

 

„Не, използва книгите за подпалки. И от време на време за стрелба.”

 

„Хей, къде изчезна?”

 

Очертанията на Лизел започнаха да избледняват, заедно с книгата в ръцете й.

 

„Защо бягаш?” Алиса усети как натежалото й тяло се плъзга надолу по гъбата, неумолимо привлечено от гравитацията и обезсилено от дима в главата й.

 

„Всички бягаме. Аз бягам върху мастилени мухи с крачета, ти върху пропадащи гъби и местещи се камъни. Всички бягаме.”

 

„Постой.” Алиса простена любовно и протегна малиновите си устни напред. Малко преди дъхът й да погали този на Лизел последната се разтвори във въздуха. Алиса пропадна сред огромните треви, израснали като плътна крепост около нея.

 

Тя се заля от смях, хвана се за корема и се затъркаля сред аромата и възмутените личица, подаващи се от стръкчета. Ноктите й се впиваха в краищата на рацъфналите поли на роклята.

 

Облегната на едно дърво далеч от периферията на напушената Алиса стоеше скръстилата ръце Лолита. Един от многобройните стари мъже, точещи лиги по порочната й невинност, търсеше отговори с пръстите между полуотворените й бедра. А не виждаше, че същите тези отговори изтичаха през изцъклените й очи право в далечната точка, в която се взираше.

 

Точката в края на заешката дупка.

 

Лолита не промени изражението си от споделената халюцинация. Тя отдавна бе над всичко и много малко неща я впечатляваха.

 

А нейде, изгубена в най-мрачните дебри на леса, се луташе Елена и разкъсваше ефирната си одежда в острите тръни. Гласът й, пропит от отровата на отчаянието, зовеше с животински крясък любимия й Деметриус. Спъваше се, падаше, изправяше се, хиляди пришки и рани покриваха мургавата й кожа като паяжинки. Пиеше от омагьосаните изворчета, друсаше се със знайни и незнайни билки и изпадаше в несвяст. Палавите горски духове се стрелкаха покрай безчувственото й тяло и се възползваха от безпатметния й, вече не съвсем летен сън.

 

А канелената гора им пееше приспивната си песен.

 

*Алиса, Гъсеницата, Чешърския котарак, Мартенския заек и Шапкарят са герои на Луис Карол от Алиса в сраната на чудесата;

**Лизел Мемингер е героиня на Маркъс Зюсак от Крадецът на книги;

***Лолита е героиня на Владимир Набоков от едноименния роман;

****Елена и Деметриус са герои на Уилям Шекспир от пиесата Сън в лятна нощ;

 

Този текст е част от проекта Литературно предизвикателство „Не на АСТА!”

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s