She walks in beauty like the night



Усещах мозъка си като боксьор в последния рунд преди нокаут. Клепачите ми пареха по-жестоко и от огънчето в края на догарящата цигара, висяща от устните ми. Мускулите вече не ми се подчиняваха и нямах сили, пък и желание да я отстраня и смачкам в пепелника. Така както се прави с хлебарките. А като ги споменахме преди малко една черна, трътлеста сянка премина върху снимката, полегнала безжизнено върху бюрото ми.

От тази снимка не можех да откъсна поглед в последния половин час.

Нещо като усмивка изкриви ъгълчетата на устата ми.

Зачудих се каква ли би била реакцията на Цунео Касама спрямо това оскверняване на любимия му обект.

На пръв поглед историята беше повече от ясна, нищо ново под слънцето. Обсебващ тип, който е прекалено сбъркан даже да поздрави красивата си, палава съседка. Няма начин да не му се присмее, всяка вечер се прибира с нов обожател. Хубава кукла като нея и удавен от самота данъчен инспектор? Тип като Касама трудно щеше да й завърти главата. И естествено, се отдава на диви фантазии за момичето. Докато не стига до фазата, в която не прави разлика между реалност и тая адска машинка на фикцията.

На пръв поглед Касама не ми се стори като човек с голямо въображение. Нито пък като класическия маниак. Студените му азиатски черти и черни очи не издаваха повече чувства от тези, които може да видите по лицето на фригидна жена, докато имитира оргазъм. Не трепереше, не получаваше тикове, нито в погледа му искреше лудост. Отклони предложената цигара и през цялото време мърдаше единствено с устни. Промени позата си едва, когато извади снимката на Холи от вътрешния си джоб.

Не го виждах като човека, мастурбиращ бясно, докато слуша смеха на съседката си, долепил ухо до общата им стена. Бе твърде гладък и изчистен за подобна роля.

Безумието присъстваше единствено в думите му и странната история, която ми разказа, когато се появи преди два дни в офиса ми.

– Трябва да я намеря, господин Марлоу. Иначе ще откача. Момичето изчезна като дим преди два месеца, а аз още чувам гласа в главата ми. И не мога да я накарам да ми каже къде е. Играе си с мен все едно съм й марионетка. – Замълча и ме изгледа косо. – Ако щете ме мислете за побъркан…

– Мисля това, за което ми се плаща. – Не бях в настроение за монолози, така че побързах да потуша съмненията му.

– Знам единствено, че последно са я видели пред Тифани. С вечерната рокля и всичко останало… и от тогава никой нищо не знае. Нищо. Всичките й вещи са така както ги е оставила.

Едва сега помръдна от ступора си. Потърка слепоочието си и премигна от болка. Стори ми се, че наистина прозрях частица отчаяние под пласта черна мъгла в погледа му.

– Моля ви… колкото време ви трябва. Парите не са проблем.

Навън острото котешко мяукане прониза нощта. Изправих се от бюрото си с тежки като олово крака. Извадих уискито от хладилника и вкарах няколко глътки директно от бутилката. Последните четиридесет и осем часа бях изкарал плътно в компанията на мис Голайтли. Където и да отидех летливият й призрак сякаш се бе залепил за мен. Колкото и да се мъчех да я разкарам от главата си, тя се връщаше отново с перлената си усмивка и дяволито намигване.

Дали лудостта на Касама не беше заразна?

Подобно нещо забелязах у всички мъже, които успях да разпитам през този период. Тези, през чийто живот Холи Голайтли бе преминала като фатален метеорит. Не всички бяха студени като Цунео Касама и в не малко очи успях да разчета онова болезнено обсебване, обожание, граничещо с безумие.

„Какво толкова има у теб, малката?”, мислех си докато топлината на уискито си проправяше път по кръвоносните ми канали. „Не си нищо особено. Лековата и повърхностна като името си. Просто някакво глупаво момиченце.”

– Г-н Марлоу?

Рядко нещо ме изненадва. Ала тогава, кълна се, че се сепнах като току-що прострелян див глиган. Извърнах се и я видях. Беше открехнала леко прозореца ми, а мръсният вятър развяваше полите на белия й халат, като едва разкриваше бедрото й.

Очи на дете и на кошута. Подкупващи и лъжовни.

– Може ли да вляза? – Холи Голайтли проточи с напевното си гласче и се усмихна учудващо естествено. – Един хулиган ме притеснява.

Притеснението бе меко казано. Не бе довършила още изречението си, когато сградата потръпна от нечий дивашки рев.

– Слизай, кучко, ще те очистя, мамицата ти!

По дяволите. Понякога наистина мразя жените.

*Филип Марлоу е герой от романите на Реймънд Чандлър.

**Цунео Касама е герой от В търсене на един далечен глас от Тайчи Ямада.

***Холи Голайтли е героиня от Закуска в Тифани от Труман Капоти.

****Заглавието е взето от поема на Лорд Джордж Байрон.

Photo: Corvus Noir

Този текст е част от Литературно предизвикателство „Не на АСТА!”

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s