Когато свърша с теб



Photo: FilmExperience

I wanna do bad things with you
Jace Everett

Лисбет
Имам сериозното желание да я очистя. Да я хвана за хубавата коса, да изпъна бялото й вратле и да го клъцна бързо и безжалостно. Само дето кучката няма да се е мъчила достатъчно. Честно, ако беше мъж, вече щях да съм предприела стъпки по проучването й. Щях да се възползвам от пияното й състояние, за да й преровя в сладката дамска чантичка и да се докопам до номера на социалната й осигуровка. След което бавно, но сигурно госпожицата щеше да си получи отмъщението. По най-бруталния начин, който съм способна да измисля.
Сериозно, това, което направи бе извратено. Момичето беше съвсем невръстно, сигурно още нямаше и петнайсет. Вероятно се напиваше за пръв път, за да впечатли курвите, с които се движеше. Беше си чисто възползване, от където и да го погледнеш. И извикваше вкус на сурова ярост в устата ми.
Влязох в най-близката кабинка, затръшнах вратата и се облегнах. Беше гадно… обаче само отвращение ли изпитвах към мацето с червената рокля? Преглътнах тежко, след което се наведох и си изпразних съдържанието на стомаха в тоалетната. Присвих бедрата си, сякаш това влагата, стичаща се по тях. Коженият ми панталон лепнеше.
Колкото и да бе отвратително да си го призная… мръсницата ме беше възбудила с това, което направи.
И сега щях да я накарам да си плати.

Мили
Тъкмо завивах към Хоуп Стрийт, когато усетих как чифт жилави ръце се впиват в раменете ми. Съпротивителните ми сили съвсем бяха спаднали от последната двойна доза бира и уиски. Така че не можах да направя много, освен да размахвам крайници и да изфъфля някаква неясна ругатня.
Различих лицето й в сенките едва когато ме тръшна по задник в страничната уличка. От изненада прехапах езика си. Острият вкус на кръвта и болката в задните части ме освестиха малко. Вдигнах поглед. Чертите й тънеха в мрак, виждах само огромните й обици и щръкналата й прическа.
Какво, по дяволите?
Дали не я видях по-рано в бара?
Още усещах вкуса от путката на малката, а пред очите ми всичко си играеше, времето и пространството се местеха, а аз танцувах по тях като надрусана кънкьорка. От къде можех да знам, мамка му?
Усетих как железните й пръсти се впиват в косата ми, а дъхът й опарва лицето ми. За миг ми се стори, че мернах цвета на очите й. Черни? Сини? Неумолими.
– Къде е апарата?
– М-моля? – успях да изломотя аз. Езикът ми бе извън контрол, набъбнал и тромав.
Жестока плесница право през лицето. Не изглеждаше да е по-силна от мен, ала аз така хубаво се бях подредила, че все едно ме цапардоса с тежък бокс.
Изплюх се на асфалта. Какво искаш, мътните те взели? Шибана психопатка!
– Не ми играй игрички, много добре те видях. Не ме ядосвай. Извади апарата много бавно. Без да говориш.
С треперещи пръсти измъкнах полароида от чантата си. Непознатата го сграбчи от ръцете ми и без повече обяснения го разби в земята. При други обстоятелства аз пък щях да й избия зъбите.
Само че тук и сега тя контролираше положението.
Бях й в ръчичките, можеше да ми направи каквото си поиска… и кой знае защо, това ми хареса.
Сграбчи ме за косата и ме принуди да се изправя като залепи гърба ми плътно за тухлената стена.
– Харесва ти да чукаш пияни момиченца, а?
– Сякаш пък ти си по-добра. – изфъфлих аз. Вече не ми пукаше за каквото и да е. Пълзяхме бавно към ада на тази вечер.
Още един през лицето. Ноктите й по гърба ми.
– Не ме сравнявай със себе си.
Разсмях се като побъркана и се пресегнах към нея. Вдървените ми пръсти погалиха стегнатия й чатал.
– Бас държа, че вече си мокра… и че много ти се ще, но не ти стиска. – Продължих да се смея, докато не се закашлях и мадамата не ми зашлеви още един.
Ако не беше мрака, обвиващ двете ни, щях да се закълна, че пребледня.
„Хайде, давай.” Мисълта ми тече с тъпо безразличие. „Прави всичко, което ти хрумне с мен. Аз съм твоята кучка.”

Лисбет
Въпреки презрението спрямо това побъркано създание, давещо ме като свирка по нежелание, вече коленете ми трепереха от възбуда.
Зашлевих я още веднъж, накарах я да падне на колене върху чакъла. Впих нокти в косата й, докато свалях ципа на панталона си. Смъкнах го докъдето можех и пъхнах главата й между подгизналите си от мъзга бедра. Точно както Бюрман бе направил няколко месеца по-рано.
Беше пияна и друсана до козирката, обаче явно знаеше какво прави. За малко оставаше да изстена. А никога не го правя. Дори по време на най-върховния оргазъм.
Няколко минути по-късно мацката бе изправена върху нестабилните си крака. Бузата й бе опряна в ронещата се стена, а юмрукът ми навлизаше дълбоко в нея.
Исках да я накажа.
А по дяволската й физиономия разбирах, че тя няма нищо против.
– Нямаш ли нещо по-голямо? – изсмя ми се тя.
Падах.

Мили
Минути след като ме бе обладала брутално с някаква търкаляща се по улицата бутилка, непознатата се острани от мен. Виждах как ръцете й трепереха, докато наместваше дрехите си и се готвеше да потегли. Сякаш гледах себе си, само няколко седмици по-рано, как се оттеглях от малката проститутка в гробището. Можех да се закълна, че виждам нервната й усмивка в мрака.
Извърна се и забърза напред в мъглата, безшумна като котка, все едно никога не я е имало.
А аз дълго останах да седя там, с бутилката между разкрачените ми крака. Безчувствена като кукла.

*Лисбет Саландер и Бюрман са герои от трилогията Милениум от Стиг Ларшон;
**Мили О`Райли е героиня от Кучка на Хелън Уолш;

Този текст е част от Литературно предизвикателство „Не на АСТА!”

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s