Парфюмът на разложението



Photo: Fashioned by Love

Грьонуи се отпусна върху мекото, кадифено кресло в лоби бара. С едната си ръка подрънкваше кубчетата лед. Те танцуваха в бавен и чувствен ритъм в искрите на питието, което ни най-малко не го интересуваше. Костюмът, който бе избрал за тазвечерщната си изява, с нищо не го отличаваше от останалата безмозъчна паплач, прииждащи, за да се отдадат на съответния си любим порок сред будоарите на Кан. Парфюмът, специално подбран за вечери като тази, вечери на самотно наблюдение и прецизни изчисления, превръщаше съществуването му в понятие, също тъй абстрактно като дима от веселите цигарета на кокетките в салона.

Няколко десетилетия по-рано вероятно обонянието му щеше да изпадне в шок от хилядите смесени ухания. Просташки и вулгарни, скъпи и фини разцветки, пот, похот, нерви, аромат на невинност, едва забележим под целия този пласт. Ако имаше нещо, което бе научил през годините, то бе именно как да отличава същественото под грозната миризма на виолетките.

Случващото се около него нямаше значение.

Всички тук не бяха нищо повече от марионетки в нечия пиеса.

А Грьонуи присъстваше в нея само поради една причина.

Заради Нея.

Русите струи по раменете, искрящите очи и порцелановата кожа, както изкуствените мигли и изкуствения смях, можеха да го развълнуват точно толкова, колкото и шампанското във високота му, изпотена чаша.

Анжела. Анжела с лазурните очи.

С какви глупаци си заобиколена, скъпа. Нито един не осъзнава силата ти. Нито един не разбира от къде произтича особената мощ, която ти позволява да се разпореждаш с идиотските им чувства и съдби.

Добре си успяла да ги заблудиш.

Всички се взират като безпомощни слепци в привидно невинния ти поглед от перфектен лазур. Твърде много са свикнали да възприемат света с очите си и са пренебрегнали другите си сетива.

Нелепо.

Този лъскав свят на пороци и забавление трябваше да привлича чувствените натури, тези, чиито сетива са толкова болезнено открити и ги тласкат по непозволени пътища. Податливи на грях.

А какви бяха тези тук? Ходещи клишета с табелки за съответния стереотип, който представляваха. Кокетката. Дон Жуан. Простака. Селското девойче. Хазартаджията. Пияндето. Камериерката. Руската наследница.

Сетивата им бяха толкова притъпени, че не виждаха какво става по-далече от носа им.

Дори зрението им куцаше.

Грьонуи притъпи усещането за гадене и вместо това се съсредоточи върху това да отдели уханието на Анжела с лазурните очи от това на останалите.

Пулсът му се учести и му трябваха всичките усилия на волята, за да не издаде вълнението си. Аромат – равни части сподавена невинност и порочно разложение. Именно той я бе направил фаталната жена, която беше. Не суетния и празноглав бивш любовник, открил я за света на разврата. Нито който и да е от слепците, търсещи ангела, докато си играеха с бледата й, възбудена плът.

Беше родена с този аромат – сладък като божествено откровение и гнусен като загниващ плод в канавката.

Именно той влечеше заблудените към нея както пламъка към пеперудата.

Именно него Грьонуи искаше само за себе си.

Пиян от желание, парфюмеристът дори не забеляза сянката на най-нетипичното същество в компанията на Анжела с лазурните очи.

Елиазар, старият и начетен ексцентрик, който хулеше всичко и всички, точно в този момент се занимаваше с това да разобличи идиотизма на милионера Дики Ууд. Последният точеше лиги и махаше с уши като куче в последна фаза на умствена изостаналост. Ала Елиазар всъщност въобще не го забелязваше. Вниманието му бе насочено към Грьонуи още откакто го видя да влиза в салона по-рано същата вечер. Злокобна усмивка разтегли челюстите му.

– Хехе, става интересно.

Дан улови погледа му и видимо пребледня. Елиазар го огледа за миг с ъгълчето на окото си. Без съмнение момчето бе единствения от тази сбирщина глупаци, който бе най-близко до това да разбере истинската същност на Елиазар. Ала той бе и щеше да си остане мижитурка, въпреки цялата си интелигентност. Знанието с нищо не му помагаше.

А нейде там сред булевардите на Букрещ Теофил Стериу наблюдаваше тази сцена, скрит в антрето на кошмарите си.

*Жан Баптист Грьонуи е герой на Патрик Зюскинд от романа Парфюмът:Историята на един убиец;
**Анжела с лазурните очи, Елиазар и Дан са герои на Чезар Петреску от романа Механичния балет;
***Теофил Стериу е герой на Чезар Петреску от романа Каля Викторией;

Този текст е част от Литературното предизвикателство „Не на АСТА!”

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s