Еротичният разказ



Слънцето вече позлатяваше камъните по тясната и виеща се
калдъръмена улицата, когато една сянка с бежов, невиждал пране от години шлифер, изникна иззад ъгъла. От надвисналите стрехи се отрони висулка, която тъмния субект избегна с учудваща ловкост. По време на бързите си, нервни подскоци за малко да се подхлъзне върху разтапящия се сняг. Явно някоя незнайна висша сила бе имала благоволение към мъжа, чието лице тънеше в сянка под шапката, и му позволи да стигне жив и здрав до кафенето в другия край на уличката. Кой знае защо през цялото време се оглеждаше като заек с подпалена опашка, душещ съсредоточено, за да разбере от къде идва дима.

Намерил се веднъж завинаги в кафенето, обгърнат от успокоителния аромат на тютюн и бяло сладко, кварталният ексхибиционист си отдъхна и се почеса по корема. Не бе много сигурно дали това бе ритуален жест или просто го правеше, за да изчегърта насъбралата се по кожата му кир.

А щом забеляза накацалите върху масата в ъгъла ученички върху лицето му се изписа блажената физиономия на току-що накърмено бебе. Изтри спусналата се по устата си лигичка и се примъкна към най-близкото свободно място до улисаните и хихикащи се тийнейджърки.

Цяло чудо бе как не се задушиха от миризмата на съседа си. Вероятно защото бяха твърде заети да охкат, ахкат и да се кикотят в шепи, вперили поглед в най-авангардната си съученичка.

Дара не пропускаше възможност да поклати дългите си обици с мъниста и пера. Вероятно се страхуваше някой да не ги пропусне на фона на смолистата й коса. С особено внимание се отнасяше към баретите и шалчетата около врата си. Дълбокото й деколте не разкриваше кой знае какво съдържание, ала тя държеше на него. В комбинация с изобилния цигарен дим, който изпускаше от цигарето си, тя затваряше очи и се се представяше като една истинска femme fatale. Само дето една уважаваща себе си фатална госпожица никога не се дави в дима от собствената си цигара. Но нека не изпадаме в буквализми.

Тя пишеше в тетрадка с катинарче и редовно изпращаше произведенията си по различни литературни конкурси, твърдо убедена в невероятния си талант.

А точно днес, за радост на кварталния педофил, чиято най-голяма наслада в живота бе да кисне в кафенето и да точи лиги по сочните наследнички на Лолита, се бе подготвила да шокира своите връстничи.
– Ще пиша разказ! – изпъчи гърди Дара и вирна леко брадичка с лукава усмивка.

Другите момичета ахнаха хорово с музикалното дарование на група кокошки.

– Колко яко! – Анелия обви брадичката си с ръце с изражение, успешно конкуриращо това на разгонен пудел.

– И за какво ще бъде? – попита сериозната Маринела.

„Ой, котьо!”, помисли си типа с шлифера, на когото сервитьорката тъкмо беше донесла кафе. Вече бе пъхнал ръка в пробития си джоб, защото вълнението му даваше физически показатели.

– Еротичен разказ! – Дара дръпна надолу и без това разголената си блуза и облиза устните си с което само размаза червеното си червило.

Последва такъв небивал изблик на възторг и ентусиазъм, че търпението на момичето зад бара най-сетне се изчерпа. Тя свирна с уста към компанията.

– Ало, детската градина, я по-кротко. – гробовният й глас би смразил всеки, ала не и опиянените от хормони ученички.

– Много готино, бе, мацка. Ма представяш ли си да го пуснат и в училищния.

– Ще има мнооого лепкави страници. – ухили се самодоволно Дара. Последва още приглушено кискане в шепи. А очите на перверзника щяха да изскочат от орбитите им, докато слушаше жадно подробности от разговора.

– И к`во, я разправи нещо, за к`во ще се разказва? – облещи се насреща й Катето.

– Оф, че си проста, нали ти каза, за чукане. – скастри я Анелия – момичето, в чиито влажни очи момчетата трудно се съсредоточаваха.

– Пф, че то не пречи и порното да си има сюжет. – Катето я перна леко с кожената си ръкавица.

– Тъй ли? – чупна вежди Маринела.

Напук на всички вицове за блондинки и въпреки невинния си, простодушен син поглед, тя бе една от отличничките на класа и зубрачка от класически тип. И макар че фигурата й присъстваше в мокрите сънища на доста подрастващи, пъпчиви момченца, както и на някои от по-младите (и не толкова млади) учители, бе строго праволинейна и примерна. Дара, изживяваща се като свободния дух на гимназията, постоянно я подиграваше, задето се изчервява като домат всеки път щом се заговореха за секс.

– Е, много ясно! – нацупи се писателката. – Та това е изкуство.

– Хм… – Маринела не изглеждаше особено убедена. – И какъв е сюжета?

Дара замълча загадъчно няколко мига, усмихна се така както вярваше, че трябва да се усмихва една femme fatale.

– Ами един автор винаги трябва да пази в тайна произведението…

– Айде, ма, стига си се правила… – захленчиха все така хорово Катето и Ани.

– Добрее… – проточи Дара, дръпна една глътка цигарен дим и след като очите й спряха да сълзят от кашлицата се зае да разплита пред тях формулата на брилятната си проза. – Ми, действието се развива в един офис. Главният герой работи нещо много важно… още не знам какво, ама трябва да е с костюм. И има една много секси и палава секретарка.

Ако не бяха толкова погълнати от разказа й вероятно щяха да регистрират звука от търкането под шлифера на перверзника.

– Иии… ми тя го сваля, носи къси поли, дълбоки деколтета, силиконови чорапи, жартиери…

„Оххххх… ела ми и ти облечена така, моме…”
– Обаче него много го е срам… и само от време надзърта под полата й, ама така, съвсем невинно…

– Да бе, да! – изсмя се ехидно Анелия. – Знам ги аз тия невинните.

– Ох, чуйте я нея, опитната. – подкачи я Катето.

„Говори ми мръсно, бейби. Я кажи какво има под поличката.”

– Е как така е невинен като й наднича под полата? – Изумлението на Маринела бе абсолютно неподправено.

– Ами тя като се наведе след като уж си е изпуснала папката и й лъснат прашките? – Дара вече почервеняваше от яд заради недосетливостта на съученичката си. Тя махна пренебрежително с ръка като всеки творец, чието изкуство е било неразбрано от невежите пуритани.

– Ми къде му е възпитанието? – Маринела скръсти ръце на гърдите си, за голямо разочарование на перверзника, и сключи вежди като строга пенсионерка. – Толкова ли не може да погледне настрани?

– Че той да не е от дърво!

– Нело, млъквай вече, на всяка манджа мерудия! – изскимтя жално Ани. – Искам да слушам.

Дара я потупа по главата както се прави с вярно куче и продължи да развива фабулата на произведението си.
– И един ден двамата трябва да ползват заедно асансьора! – посочи триумфално във въздуха, докато облизваше устни. Съседът им по маса започваше да губи търпение, искаше час по-скоро да стигнат до същността на нещата. – Тя е с една страшно сладка ризка и сатенен корсет, и си е вдигнала толкова нависоко кожената пола, че й се виждат жартиерите. И си търка бедрото у неговото… пък той се е изчервил.

– Добре бе, тая как до сега не са я уволнили за неприлично поведение?

– Егати… все едно падаш от Марс. – Катето и Ани се плеснаха през челата. – Ми сигурно спи с шефа.

– А и това е фантазия, стига си я опорочавала с твоите буквализми! – проточи напевно писателката.

– Аха… И к`во, търкат се един у друг. Ами ако някой влезе в асансьора какво правим?

„Оргияяяяя!”
– Те там е обрата! – Дара вдиша от цигарата си и продължи да разказва след като се накашля хубаво. – Точно тогава асансьорът се разваля и те остават сами между етажите.

– Ехаааа, колко готино, нямаше никога да се сетя! – Катето вече бе зачервила бузите от вълнение.

– И тогава той се доближава до мадамата, вече не се сдържа… разтреперан от дълго сдържаната страст… набира й полата до кръста и я сграбчва за дупето.

– А ако вземе, че го шамароса? – Този път протестът на Маринела остана като глас в пустиня.

– А тя си върти задничето в ръцете му и го натиска към твърдото му, възбудено тяло… – продължи да реди Дара, надничайки към тетрадката с розичка.

– Е тя нали е на някакви високи токове, докато го върти да не вземе да падне и да си разбие устата или носа? – В тона на русокосата зубрачка се покрадна загриженост.

– Оффф… Няма! Тя се е упражнявала. – Дара бе на ръба на твочерския гняв. Перверзникът от своя страна вече бе започнал да омеква. „Я стига дрънкахте, поразголете се малко.” Уви, съдбата рядко сбъдва желанието на нашето сърце.

– Аха. И?

– Погалва възбудената й, настръхнала кожа, настанява се на колене пред едва прикриваната й от влажните прашки…

– Е, така няма ли да си изръби коленете?

– Ако трябва ще сменят позата!

Перверзникът вече си мечтаеше как ще запуши устата на досадницата. Издаде недоволен, хъхрещ звук изпод шлифера си.

Дара продължи невъзмутимо.

– И след това й отмества прашките, за да се наслади на малката й, трептяща, розова пъпчица…
– Пъпчица? – викнаха дружно трите.
– Ми, пъпчица, това да не ви е хард порно, няма да има вулгаризми. – засегна се авторката.
– Е, да де… – Катето се почеса там където не я сърбеше. – Ама пъпчица нещо ми бие много на акне. Ще вземе да се спука и да потече гной.
Отчаянието започна да нахлува в мозъка на мъжа с шлифера. Анатомията му прие неочакван обрат.

Трите ученички закрещяха хорово, което им спечели жълт картон от страна на барманката, и запушиха устата на дразнителката. След още едно фрапе, което допълнително разбърка хормоналната каша в мозъците им, тяхната предводителка продължи вече не толкова възбуждащата си притча за забранената офисна страст.
– … целува я и по двете бузки на сочното прасковено дупе и се заема да й ближе…
Надеждите на клошаря възкръснаха…

– Дара, това е супер гнусно!

… за да бъдат съкрушени безмилостно.

– Как тъй ще е гнусно!

– Ми тя е седяла цял ден с тая пола, че и кожена на всичкото отгоре, представяш ли си как се е спарила и изпотила, как ще й целува дупето? А ако й е дошло? Или пък ако са й изцапани прашките? Сигурна ли си, че няма да му трябва противогаз?

Педофилът щеше да се разплаче като малко дете

– Ти си гнусна. – Нацупи се Дара. – Всичко разваляш. Тя се поддържа!

– Мда, бе, специално е знаела, че ще се развали асансьора, та да се нагласи преди това с интимен гел и да си обуе нови гащи. – Маринела започна да се смее на възмутеното изражение на приятелката си.

– Много си проста! – отсъди Дара.

– Остави я тая. – Анелия дръпна писателката за ръкава на артистичната риза. – Разкажи още мъничко.

Дара продължи да се цупи, но след известно врънкане от верните й почитатели се съгласи да продължи с историята.

– И тя се обръща към него, разтреперана от страст, вече едвам се сдържа, толкова време е чакала да го вкуси. Протяга треперещи ръце към ципа на панталона му.

– Ама както се е разтреперала да не вземе да го прищипе и да рукне кръв? – подхвърли злорадо Маринела.

– Оф, я, млъквай! Е как ще стане това? – измрънка Катето.

– Ми, лесно, братовчед ми така си го прищипа, още малко оставаше да се самокастрира! Сваляха му желязото с клещи, честен кръст. После два месеца ходеше разкрачен. – Миловидното личице на русокосото девойче придобиваше злокобното изражение на средновековна вещица. – Та тия твоите както са закъсали между етажите… ако стане някой инцидент… какво правим?

Този път ученичките нямаха време да отреагират, защото от съседната маса отекна отчаяния рев на човек, чиито еротични фантазии току-що са били безжалостно потъпкани и сринати със земята от тънки, дамски токчета.

Клошарят преобърна масата, разля кафето и се стрелна през вратата като подгонен от стадо диви свине.

„Проклети жени!”

6 thoughts on “Еротичният разказ

  1. Просто нещата, дето са между другото са страхотни тук🙂

    “Другите момичета ахнаха хорово с музикалното дарование на група кокошки”

    “Дара я потупа по главата както се прави с вярно куче и продължи да развива фабулата на произведението си.”

    бая бисери, то ако тръгна да ги вадя трябва да препиша цялото нещо

    Обаче цялото ми е някак паянтово, няма да тръгна да изреждам, тъй като имам правило, ако се пуска без пари, важна е идеята и смелостта на човека, ако ми иска чак тогава вече съм с критическата лопата🙂

    • Eee, Трубски, не си честен!🙂
      Или казвай всичко, или нищо не казвай, сега ще има да ме мъчи безсънието цяла нощ.😉 Давай смело с критиката, аз не съм тънкообидна.

      • То е повече като усещане. Някак си много ми се бият нещата вътре.

        Първо: кифлите са супер кифли, това ясно, ама много се акцентира над това и ги прави доста по-крещящи, а това ме кара да не ги виждам като реални хора. Твърде са ми карикатурни, виждам какво целиш с тях, но при такава компания често е добре да има поне една, дето да е по-нормална, за да дърпа стадото към земята.

        Освен това – диалогът. Сам по себе си е добре, напомня (на моменти, не винаги) на реален човешки разговор, воден от прости същества. Но някак си…

        Този тип разкази най-мразя да критикувам. Просто има нещо, дето не мога да го посоча, за да кажа “ето заради това е”. Може би точно твоят глас ме вади извън него. Изключително саркастична си спрямо героите, както казах – то там е и силата, но се получава като параван между двете и едното се бори с другото за внимание и сякаш не са едно цяло. Не мога да кажа, че яките ти коментари допринасят за атмосферата – нека така го наречем. Още повече, че те са именно най-ярката и забавна част от цялото.

        Предполагам, ако беше по-фино – да ни оставиш сами да преценим колко са загубени участващите и какви малки, жалки, дребни душици са, щеше да е по-обиграно и прибрано. Но личи, че именно, когато ти се включваш си се забавлявала най-много с писането.

        Тъй като този тип саркастичен коментар пасва на наистина по-колоритни личности. Казах, че кифлите са “крещящи”, но са това – няма цвят или дълбочина в тях, просто прости говеда с мания за величие. А и тази им прекомерност (поне за мен) ги прави доста по-анимационни. Ако бяха по-заземени (въпреки ограничеността си) коментарите ти за тях щяха да си пасват много повече.🙂

        Та това е. Знам каква жажда може да изпитва човек като пише за тъпи персонажи да ги соли на всяка крачка, но въпросът е, че те самите се затапват с глупостта си и ако много им се присмиваме пряко… не се получава добре.

  2. Мисля, че има много повторения на сюжета тоест почти нищо не се случи нямаше финал просто бягство а аз се надявах докато го чета наистина да усетя напрежение и еротика но по-скоро бе тийнейджърски чешания на езици

  3. Страхотен разказ. Сьчувствам обаче на ексхибициониста. Попаднах на този разказ, тьрсейки “нещо палаво”. Но не сьжалявам!! Разбирам от литература и писане и рядко сьм оставяла писано без критика. Браво!!!🙂 Много се забавлявах!

  4. Страхотен разказ. Сьчувствам обаче на ексхибициониста. Попаднах на този разказ, тьрсейки “нещо палаво”. Но не сьжалявам!! Разбирам от литература и писане и рядко сьм оставяла писано без критика. Браво!!! Много се забавлявах!

    П.С. Сьжалявам за “ь”-то, но пиша от телефона си и имам само руски на кирилица.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s