Ревю: Разкази (Рассказьи)


movie_1597_8704

Русия, 2012, 105 минути
Сценарий и режисура: Михаил Сегал;
Оператор: Едуард Мошкович;
Музика: Анджей Петрас;
В ролите: Владислав Лешкевич, Даря Носик, Андрей Мерзликин, Игор Уголников, Константин Юшкевич, Любов Новикова;

Първата ми реакция спрямо Разкази бе много подобна на тази на издателите спрямо младия писател, дошъл да получи оценка за ръкописа си. „Вие нямате ли роман?“ Екранното време е разделено на четири основни сегмента, всеки представляващ по един разказ, който променя живота на читателите си. Историите са противоположни като жанр и стилистика, нямат общи герои, преплитащи се сюжетни линии, нито видима връзка помежду си. Не съм сигурна дали усетих достатъчно ясно промяната и влиянието върху всеки от представителите на издателската къща, внезапно запленени от „непродаваемите“ истории. Зачудих се защо тази явна тетралогия от четири късометражки е представена като пълнометражен филм, и защо режисьорът не е предпочел „да напише роман“.
При повторен размисъл „Разказите“ по-скоро ме спечелиха на своя страна, въпреки фрагментарната си структура, подобно на „Нощ над земята“. Диалогът беше остроумен, иронията бе тънка и ненатрапваща се, почувствах героите близки до себе си. Дори и в най-драматичните моменти нямаше грозно преиграване от страна на актьорите. Не малка роля за внушението изигра и убедителната кинематография, особено в третата новела, почти лишена от реплики, но с покъртителна атмосфера.
„Разкази“ може да бъде тълкуван като филм за проблемите на съвременното руско общество, пропастта в поколенията, бавната смърт и загуба на енергия в културата, липсата на историческа памет, еволюцията на корупцията във всяко ниво. Ала тези теми са толкова универсални, че няма да ни е трудно да ги усетим, дори без националната им принадлежност. Като например, вманиаченото планиране на детайлите, което води до неспособност да изживеем момента, разпределянето на всяка минута, неврозата и страха от бъдещето. Въпреки че вероятно мнозина ще се надсмеят над глупостта и невежеството на нимфоманката от четвъртия „разказ“, образът й е доста показателен за голяма част от т.нар. младо поколение. Хора, които хвърчат в колите си, взети на кредит, доволни от живота си, откъснати от миналото, в блажено състояние на историческа амнезия. Такива, за които историята е просто предмет в училище.
Миналото – неясни дати и политически течения, бъдещето – планирано до смъртта, настоящето – кафе на верандата, подкупи във всичките им форми и една горяща книга.
„Разказите“ на Михаил Сегал определено са далеч от съвършенството. Песничката на финала ме остави с усещането, че е предназначена за тези, които много много не са схванали това, което са гледали. Мисля, че бих го направила по друг начин, с друга структура.
Само че ако даден филм остане с теб и след изнизването на финалните надписи, накара те да почувстваш нещо и да се замислиш, то тогава отделеното време в тъмния салон си е заслужавало. Би ми било интересно да видя следващата стъпка в света на киното.

Още от програмата на София Филм Фест.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s