Ревю: Отвъд хълмовете (După dealuri)


Румъния-Франция-Белгия, 2012, 150 минути
Режисьор: Кристиян Мунджиу
Сценарий: Кристиян Мунджиу, по книгата на Татяна Никулеску
Оператор: Олег Муту
Монтаж: Мирча Олтяну
В ролите: Космина Стратан, Кристина Флутур, Валериу Андриуца, Дана Тапалага, Каталина Харабагиу

dupa-dealuri-370575l

Винаги съм мислела, че религията, редом с романтичната, идеализирана любов са били измислени от нас самите с цел да направим живота си по-лек. Иронията е че когато тази красива теория бъде осъществена на практика резултатът е често обратен на нашите желания. Наместо чудните цветя, които е трябвало да поникват, получаваме трънливи, отровни храсти. И въпреки това мнозина си остават вързани за представата в главата си, колкото и да ги наранява, стремят се отчаяно към нея. Ужасът, че светът ти ще рухне, ако не се придържаш към нещо, било то Бог или някой скъп спомен от детството, единственото, което още те държи цял. Отвъд хълмовете се опитва да разкаже една такава история, трагедия, породена от религиозния фанатизъм, невежество и неадекватната, обсебваща любов.

dupa-dealuri flutur
Сюжет. Алина и Войчица. Приятелки от детинство, сестри по съдба, споделящи добро и лошо от малки в сиропиталището, където отрасват. Войчица е мила, говори тихо, спокойна, някак дори прекалено, от хората, които не издават чувствата си, ако изобщо ги имат. Скрила се е в манастира от ударите на живота, въпреки, че по нейни думи там няма приятелки, само хора, които си помагат, отдадени на Господ. Алина е един вид нейна противоположност, силна, мълчалива, от онези хора, които вечно носят гняв, отчаяние и усещане за недостиг в себе си.
Такива, които никога не намират покой. Алина търси във Войчица решение на всичките си проблеми, на хроничното си безпокойство, иска да запълни дупката в себе си със своята приятелка. А Войчица няма достатъчно сили и присъствие за да отстоява себе си, нито пред Алина, нито пред останалите монахини и аскетичния свещеник, наричан от всички с невежо страхопочитание Татко. Тя остава застинала в колебание между двата свята, на новооткритото спокойствие и миналото, между църквата и външния свят без да се осмели да вземе решение. До последно ми бе трудно да усетя образа и мислите й, остана си неясна като недовършена завъртулка, облечена в черно монашеско расо, маска от всичко, което може да я нарани. Всичко това на фона на вечно мрачното небе, надвиснало над хълмовете, сред хора, които ежедневено преповтарят 464-те дефиниции за греха и за които всяко съмнение, болка и чувство, различно от сляпата, фанатична еуфория, е признак на обсебване от тъмни сили. Въпрос на време е кога бунтовната, нетърпяща възражение природа на Алина, всичките й съмнения, несигурност и демони ще избухнат. Конфликтът е неминуем, но никой не би могъл да предвиди до какви трагични последствия ще доведе. Време е за служба.
Според информацията за филма историята е истинска. Дори и за момент не бих се усъмнила в това, вероятно събитията се случили точно така както са били представени в Отвъд хълмовете, без място за каквато и да е надежда, автентични до последния детайл. И въпреки това ми беше трудно да вляза в обувките на героите, да почувствам конфликтите им. Усещането на моменти бе почти като да четеш поредната история от черната хроника, лишена от човешката й драма.

beyond_the_hills
Актьорска игра. Не ме впечатли особено. Монахините ми се струваха еднакви и взаимнозаменяеми, каквато вероятно е била целта. Донякъде Кристина Флутур, в ролята на Алина, ми остави по-силно впечатление, което винаги се случва, когато един актьор пресъздава дълбоко разстроен и психически стресиран персонаж. Свещеникът, изигран от Валериу Андриуца, не бе силен нито като роля, нито като актьорска игра. А това не трябва да се случва с един от главните представители на разиграващия се конфликт. Нито за момент не му повярвах наистина, усещах сцените с проповедта му като наизустени реплики.

Dupa-dealuri-foto-Mobra-Films
Операторско майсторство, монтаж и режисура. Именно те провалиха филма, или поне лично за мен. Като за начало беше излишно дълъг, самоцелно протяжен и изпълнен с прекалено много сцени, които не допринасяха с нищо към сюжета и развитието на героите. Фиксацията върху природните пейзажи и мрачните хълмове, твърде дългите кадри по никакъв начин донякъде помогна за навлизането в атмосферата и вътрешния живот на манастира… докато не стана прекалена. За тягостното и неприятно усещане за повторяемост допринесоха и някои диалози от сценария, без които преспокойно бихме могли да минем, тъй като информацията, съдържаща се в тях, вече ни е била поднесена петнайсет минути по-рано при подобен разговор, с друг персонаж. Може би някои от най-силните сцени не ми подействаха така както трябваше, защото особено в последния час нямах търпение най-сетне да приключи. Натурализмът не е оправдание за безумно бавното действие и безтегловност. Подобен сюжет изисква динамика, усещане за опасност и вътрешно напрежение, изисква се зрителя да тръпне в очакване кога конфликтът ще вземе превес, кога Алина ще прекрачи границата, след която няма връщане назад и до къде ще стигне тази борба. Конфликтът трябва да ескалира, а не да спада. Всичко се губи, удавено в излишно многословие и кадри на хора, стягащи багаж. Сериозно, рядко съм гледала филм, в който да се обръща толкова внимание на сгъването на дрехите, разопаковането и опаковането на сакове и оправяне на легла. Само ми остана като неизвестно кому бяха нужни. Липсата на музика допринасяше за усещането за реалност, но не притъпяваше скуката.

Вероятно бях разочарована от Отвъд хълмовете заради очакванията, с които се бях заредила, едва ли не православна версия на Sparrow, на Франко Зефирели, или поне Сестрите магдаленки. Ако го гледатете без предубеждения, може и да усетите човешкия елемент. На първо гледане тя ми се изплъзна. А второ гледане не предвиждам в близките години.

Още от програмата на Международния София Филм Фест, продължаващ до 24-ти март и с допълнително кино лакомства между 25-ти март и 7-ми април.

Изображения: http://cinemagia.ro, http://filmarta.blogspot.com, http://mediafax.ro

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s