Белези върху егото



Пушеше със затворени очи и изражение на лицето, което повечето хора биха нарекли блажено. Сгъна лявата си ръка и я подпря под главата си като възглавница върху твърдата дъска на леглото. Светлините бяха изгасени, ала върху ниската масичка бях оставила една свещ, според етикета с аромат на греяно вино, да догаря слабичката си светлинка. За по-романтично. При тази мисъл една от самоличностите ми, скрита в тайната стаичка на болния ми мозък, се разтресе със смеха на побъркан клоун. Другата бе кръстосала крака и сви рамене, докато късата й пола се набираше нагоре, за да разкрие, че не носи нищо, което да прикрие белотата на бедрата й.

„Какво пък толкова, хората искат да ги лъжат. Една дребна лъжа…”

„… води до още една дребна, после още една и още една, докато не събереш достатъчно точки и не преминеш към второ ниво – големите, дебели лъжи с аромат на канализация.” Това беше гласът на третата от персоните, обитаващи килера на подсъзнанието ми без да плащат наем. Никога не се разделяше с почти мъжкия, прояден от молци костюм. Кошмарната й коса и винаги пълната бутилка водка трепереха от конвулсиите на тялото й. Тресеше се като болна от Паркинсон, а очите й изскачаха от орбитите си като че ли бяха на пружина. Фъфлеше пиянските си философии точно като клошарите, крещящи сред случайните минувачи и свиващи се по входовете с бутилка евтино вино. На нейните пиянски слова лудата отвърна с поредната порция смях и така колелото се завърташе отново.

Честно, понякога имам желание да ги изгоня под претекст, че сметките трябва да се плащат. Или да ги натикам в най-дълбокото ниво на съзнанието си, където слънце не огрява и могат да изкарат остатъка от вечността в спорове и вътрешни конфликти. Там където гласовете им не могат да достигнат нишката на мисълта ми.

Засега се въздържам да го направя. Не знам… предполагам, че колкото и да ме дразнят, съм се привързала прекалено много към тях и по някакъв мазохистичен начин ще ми липсват.

Сенките ни се плъзгаха по тъмната стена.

Аз се бях подпряла на лакът и изучавах чертите на лицето му – волевата брадичка и широката, издадена напред челюст. Мързеливо разсъждавах върху възможността да му направя портрет, ала интересът бе прекалено слаб, за да се разпали от искрата на любопитството. От време на време му задавах въпроси колкото да не заспя.

А той помисли, че съм влюбена.

Търсещите ми очи с нюанс на напрежение са подвеждали не един или двама заблудени моряци към бездната.

Но какво да направя?

Виновна ли съм, че хората не различават котешкото любопитство от искрения интерес или комфорта от любовта?

– Това ли е жена ти? – попитах небрежно, играейки си с къдравите косъмчета по гърдите му. С другата си ръка посочих към снимката на нощното му шкафче.

Той кимна и изгаси цигарата си в пепелника помежду ни. После отвори очи и протегна ръка, за да отмести един кичур от лицето ми.

– Чисто технически още не ми е станала жена, ала сме заедно от толкова отдавна, че няма мърдане. Не за друго… ами… – замълча сякаш търсеше подходящите думи. – Нямам нито енергията, нито времето, нито желанието да й търся заместничка.

– И защо трябва да търсиш каквото и да е? – повдигнах вежда, без да обръщам внимание на галещите ме пръсти. – Защото се предполага, че докъм трийсет и пет-шест трябва да си свил семейното гнездо? Дори и ако не ти се иска кой знае колко? Мислех, че не робуваш на очакванията.

Той се засмя горчиво.

– Всеки робува на очакванията. Дори аз. Въпреки всичко което казвам.

Огледах момичето от снимката. Не виждах от какво има да се оплаква. Беше толкова красива, че ако ме вълнуваше женската плът бих я скъсала от… любов, ако трябва да сме по-прилични. Естествена червена коса, бледа кожа и едва забележими лунички. Сините й очи светеха високомерно, като на човек, който осъзнава красотата си и е готов да се възползва от нея. В едната си ръка държеше черни слънчеви очила. Смееше се почти искрено, а със свободната си ръка прикриваше нежните белите хълмчета, подаващи се под лятната й рокля.

Излязох от позицията на лицемерен външен наблюдател, възхищаващ се на идеалната двойка. Не бе кой знае какво прозрение, че под лъскавата повърхност често лъсваха безброй пробойни… и докато се усетиш личният ти Титаник вече се носи стремително към дъното, вирнал гордо задница към възмутените небеса.

Взех снимката й в ръка, погледнах я многозначително, след това и него. Той си запали нова цигара и замислено, почти филмово прокара ръка през черната си брада.

– Да, знам какво ме питаш.

– Нищо не съм казала.

– Ти никога нищо не казваш. Обаче в същото време ме бомбардираш с толкова неизказани въпроси, че се чувствам като под обсада.

– От кога са халюцинациите ти? – подсмихнах се аз. – Може би трябва да се консултираш с психолог?

– Айде стига си се правила на интересна, знаеш много добре какво искам да кажа. – Забавно е когато успееш да накараш принципно хладнокръвен човек да си изпусне нервите.

– Тогава го кажи.

– Лисица.

– Лисиците са силно ощетени от природата с дребен ръст и все с нещо е трябвало да ги компенсира. Хитрост, например…

– … за да се ровичкат из слаборазвития мозък на едрия вълк?

– Може би… – прокарах пръсти по един от белезите по тялото си. Продължавах да го гледам с разсеяна веселост.

– Питаш се защо изневерявам на съвършена богиня като нея с…

– … нещо криво и грозно като мен? – подсказах му неудобната мисъл.

– Не ми вкарвай думи в устата.

– Помагам ти да изкараш това, което ти се върти из главата. Един вид мисловна клизма.

– Тебе не са ли те учили, че ровичкането в интимните мисли на хората е углавно престъпление?

– Пет пари не давам за мислите ти. Но с мен можеш да си позволиш да бъдеш искрен.

– Е, добре, макар че като за събота вечер… Истината е че най-голямата любов в живота й ще си остане тя самата. Егото й е като огромен балон, който така и не успях да спукам. Не би могла да обича, освен ако човекът отсреща не й предложи абсолютното си обожание. – Аха, психологическата инвазия не ме бе излъгала. Думите му просто потвърждаваха мислите ми. – Тя иска мъж, който ще й предложи всичко, ще й лази в краката, ще се унижава и ще пълзи като ранено животно само от една нейна остра дума. Да ме виждаш в тази роля?

– Защо ми задаваш отговори?

Той ме придърпа властно към себе си и се зае да си играе с гърдите ми, все едно това занимание му помагаше на концентрацията.

– И всъщност знаеш ли какво? Аз съм същия като нея. Същият гаден консуматор на чувства и обожание. Всички мислят, че съм се спрял на нея заради красивото й лице и перфектно тяло. – Сбърчи с отвращение орловия си ност. – Пълни тъпотии. Избрах я точно защото бе егоцентрична кучка и вярвах, че само такава би могла наистина да ме разбере. Смятах, че няма да си пречим и че мога да съжителствам само с такъв човек.

– Доста наивно от твоя страна.

– Уви… Неприятно е когато погледнеш към партньора си в живота и видиш всичко това, което най-много мразиш у теб самия. Отношенията ни варират от злобно съскане към пълно безразличие. Ето затова не ми пука от изневерите й. Нито пък на нея. – Засмя се и отметна глава назад. – Знаеш ли, по едно време даже се състезавахме кой има повече любовници и бройки? Сетне и това ни омръзна. Затова предпочитам да не е наоколо…

– И затова й изневеряваш точно с мен. – Пресегнах се към свещта и осветих лявата половина на лицето ми – онази, която бе изкривена от гротескния белег. – Защото мислиш, че никой друг не иска да ме чука… и ще ти дам обожанието, към което така отчаяно се стремиш. Ще съм готова да изпълня и най-дребния ти каприз от ужас да не ме напуснеш. – Думите ми биха могли да са плачливо стенание от сапунена опера или иронично намигване към баналната житейска ситуация. Интонацията е хитра гадина, може да те съсипе или да те въздигне. В зависимост от ситуацията и как можеш да си служиш с нея. При мен тя напълно липсваше и от това кожата му настръхна. Не знаеш каква реакция да очаква. Почти чувах мисълта му. „Проклети жени!”

В дъното на килера усетих раздвижване.

– Ама че свиня! – вирна обидено нос девойката с къса пола. Падаше си малко феминистка.

– Поне е искрен. – измърмори през два гълтока алкохоличката.

– И двамата сте фатално заблудени. – изкряска лудия клоун.

Моят любовник се размърда, отстрани ме от себе си и ме загледа разтревожено в очите.

– По-сложно е от това.

– Ох, приятелю мой. Защо хората винаги правят така? Когато не им стиска да си признаят някоя неприятна и грозна истина, се измъкват с обяснението, че е прекалено сложно. Кажи какво наистина мислиш?

Той замълча, сякаш осъзнал, че каквото и да каже ще бъде излишно. Избрах подходящия момент да се изправя грациозно над полегналата му фигура, да го прескоча и да се пресегна за дънките си. Обличах се бавно, като че изпълнявах езически ритуал, и всяко от движенията ми бе съвършено премерено. Давах му време да формулира мисълта си. За да не ме обвини, че не съм пожелала да го изслушам. Той остана потънал в мълчание и цигарен дим.

– Трябва да тръгвам.

Кимна разбиращо и стана, за да ме изпрати. Взех само скицника си и му оставих свещта. От нея така или иначе бе останало съвсем малко разтопен восък.

На вратата го оставих да ме целуне. Странна проява на интимност. Не отиваше на властната му натура. Сбогувах се с иронично козируване и повече не се обърнах.

Повече не го и видях. Обажда ми се доста пъти, ала каквото и желание да бях имала да го видя вече не бе там. Похотливата кучка с феминистки елементи ликуваше. Алкохоличката удави мъката си в още една бутилка водка. На лудата й бе все едно.

Що се отнася до мен самата, не му бях сърдита, нито ми пукаше как ме възприема – като грозница, вярна до смърт, или като хитра лисица, омайваща го с пушек и огледала. Това пак са думи и образи, помагащи на хората да се ориентират. Лепенки. Табелки около врата. Както пожелае, не съм господарка на мислите му, така че нека бъде свободен да ги плъзга както пожелае по скъпоценната ми личност… или нейната сянка.

Но веднъж възпримеш ли нещо или някого за даденост… е, нещата бавно и постепенно се сгромолясват. Дори и когато са породени единствено от желание за комфорт и леко, котешко любопитство.

Обичам да си заминавам от партитата, докато все още се забавлявам.

А вие трите там по-тихо, пречите ми да спя.

Photo source: http://zwartwitfotografie.com

Ситуации: Сексуално-лирическо срутване


I

Слънчев ден.

Птичките пеят, пчеличките се гонят, цветенцата цъфтят, индивидите от женски и мъжки пол се гледат стръвно. Потъркват се един в друг в градския транспорт, под претекст, че няма място. Момичетата усещат нечии нахални ръце под полата си. Звънък шамар от нежни пръсти и дежурното „Простак!”. Щастлива усмивка на идиот по лицето на натрапника.

Напрежението от потиснати и напиращи желания жужи във въздуха, подобно на рояка от близкия кошер.

Две млади същества се подчиняват на разбеснелите се хормони в малка стая в Студентски град. Ала независимо от разцъфтялата, разгонена природа, подтикваща ги с всеки елемент към съвокупление, нещата не вървят по план. Той пипа неопитно, хили се несигурно. Тя го гледа отегчено, рисува с очи по тавана, и от време на време го драска по раменете, колкото да имитира някакво действие.

Тя: Хайде де, няма ли най-сетне да свършваш? Краката ме заболяха.

Той: Ееее… ма много си студена…

Тя: Като няма кой да ме разгорещи.

Той: (изправя се) Ми то така няма смисъл, по-добре нищо да не правим.

Тя: (изляга се настрани и се завива с тънкия бял чаршаф) Хубаво.

Щом не последва никаква реакция, разочарования момък се отправя към банята. Няколко минути по-късно полудрямката на девойката е прекъсната от невинния въпрос, отправен от другата стая.

Той: Какво да го правя кондома?

Тя: (изправя се, поклаща леко голите си гърди) Как какво да го правиш?

Той: В тоалетната ли да го хвърля?

Тя скача, увива се с чаршафа и с бойна крачка се отправя към банята. Лицето й е почервеняло, тялото – внезапно изпълнено с липсващата по-рано страст.

Тя: Ти нормален ли си бе? Как така ще хвърляш презерватив в тоалетната, акъл имаш ли?

Той: Ама… къде тогава?

Тя се плесва по челото, сграбчва ненужното парче латекс от ръката му и го мята в кошчето. После се връща в стаята си, награбва дрехите му на неспретната купчина. Отваря вратата и ги захвърля навън. Той стои и гледа със зяпнала уста.

Тя: Какво ме гледаш?! Вън!

Той: Ама… какво…

Тя: Ти освен друго явно си и глух? Вън!

Нахвърля се върху него и го изтиква към вратата, ползвайки старателно изострените си нокти. Взаимни псувни и викове. Рицарят на кондома е изхвърлен позорно до дрехите и бельото си пред вратата. Две минаващи девойки с лекции и папки под мишниците се подхилкват и го подминават.

Още крясъци през вратата.

Никакъв отговор.

No love, no sex, no respect.

Отвън жегата го удря.

II

Мръсна хотелска стая в центъра на града.

Петминутна страст, ознаменувана от преждевременна еякулация върху чифт напрегнати цици.

Въздишка, подобна тази, която се отронва от гърдите на работник след тежък полски труд.

Той: Аз… съжалявам.

Тя: (кимва разбиращо) Няма проблем, след малко ще е по-добре.

Той се изправя от леглото, сяда върху изтърбушения фотьойл и си пали цигара. Всичко в него е унило и сбръчкано от разочарование. Тя обува бельото си и изчиства лепкавата течност от настръхналата си кожа с мокри кърпички. Той пуши и зяпа през прозореца, като имитира мисловен процес.

Той: Спи ми се.

Тя: Хайде сега, спяло му се, преди малко хич не ти се спеше. Пък и ми дължиш услуга, сещаш се.

Посяга към дрехите си, за да отиде до банята. Внезапно той я прорязва с една единствена реплика.

Той: Искам да си ходя.

Тя: (извръща се с възмутено изражение) Моля?!

Той: Ми не мога повече. Имам емоционален проблем.

Тя: Значи сега не можеш, а? А преди малко кой настояваше да ходим на хотел! Това ли беше всичко? Това ли е най-доброто на което си способен, а?

Той: Ама извинявай, какво да направя. Казах ти, имам емо…

Тя: Въобще не ме интересува зарязало ли те е гаджето, страдаш ли по жена си! Това си е твой проблем! Жалък…

Тя изскача навън в коридора, боса, бясна и незадоволена. Пред банята се блъска с друг обитател на дупката – някакъв едър тип с прошарена, рошава брада и провиснали дрехи. Усмихва й се, казва й нещо на френски. Изпитва силното желание да си го изкара върху него … дори и хрумват един два порно варианта.

Накрая махва с ръка и предпочита да се измие.

Плюе в мивката, сграбчила я с две ръце и поглежда към зацапаното огледало.

Блудкаво отвращение и омерзение.

Връща се в стаята, той я засипва с още помиярски реплики.

Нека не се обясняваме.

Ключът под вратата и кой от къде е.

Никога не се обаждай повече.

Омерзение и грандиозен провал по всички показатели.

III

– Какво желаеш? – пита го тя с мила усмивка, настанена на колене върху леглото. Роклята й е рацъфнала около нея като камбанка. Бюстът й прилича на едва загатнат цитат под деколтето. Той не я поглежда, взира се в краката си с тъпо отчаяние. Тя се чуди какво става.

Той: Не знам.

Тя: Е как така не знаеш, всеки нещо го възбужда, всеки нещо го подлудява. ТЕБЕ какво те подлудява. Трябва да знам.

Той: Наистина не знам.

Тя: Объркваш ме.

Той: Аз съм си сбъркан.

И с това се приключва въпроса. Всякакви опити да пробуди поне искрица интерес и тръпка се издънват като в черна бездна. Също като да крещищ на някой от другата страна на пропастта и да очакваш да те чуе.

Гледа като изгубено момче и въздиша депресирано.

Тя маха с ръка отегчено, не й прави впечатление.

Нито е първия, нито последния, който минава през живота с класическите шаблони „сбъркан съм” и „сърцето ми е разбито и не мога повече да обичам”.

Вместо това се отдава на критика.

Стаята й, роклята й, начина по който носи косата си.

Всичко това бива подложено на дисекция.

Най-накрая си поисква чукане.

Не.

Тъпо, безразлично ебане без лубрикант, без смазка, без вазелин. Така, помежду другото. Без любовна игра.

Каква любовна игра, като любов няма?

Искрата е умряла.

Тя: (дърпа се) Няма да стане така.

Той: Хубаво. Аз си отивам.

И наистина го прави.

Тя си сипва огромна чаша с водка и дълго пуши до прозореца, докато слуша звука от двигателя му.

Нищо не е останало.

Само разни далечни двойки, които се срещат, сблъскват се и се отблъскват като шизофренични атоми. Всеки – затворник на своята вселена, обсебен от своите си драми, травми, въздигащ ги в култ.

А ебането е просто начин да увеличат стените на личната си капсула.

Без любовна игра, моля, без възбуда.

IV

Той я посреща на гарата, кисел и раздразнителен като ранно ноемврийско утро. Бяха се виждали веднъж, от тогава комуникацията помежду им течеше в скрити и не толкова скрити еротични послания. Щяха да празнуват заедно студентския празник… и много повече.

По някаква причина обаче в днешния ден се държи като жена. Капризна и изнервена жена в цикъл. Псува без причина, движенията му са резки и груби, сарказмът му на моменти преминава в чиста злоба. Първоначално поема сака й, после й го връща.

Той: Я си го носи сама! Да не съм ти виновен аз, че си донесла толкова багаж. Ми сама си го мъкни.

Тя: (свива рамене) Да съм те карала да ми носиш чантата?

Той: Ма аз съм кавалер.

Засмива се. Продължават през центъра на града, а той не спира да мърмори като обрана попадия и да обяснава как го занимават с излишни глупости. Той е прекалено интелигентен за допълнителни курсове и каквито и да е други. Тя го пита какво точно включва работата му.

Той: Какво да ти обяснявам на тебе, ще схванеш ли нещо?

Тя: Може да опитам.

Той: Прекалено си тъпа и проста.

Тя се смее в лицето му. Колкото повече му се смее, толкова повече се опитва да я обиди. Тя го зяпа със стоическо безразличие и се прозява демонстративно.

Тя: Е, да, тъпа съм, признавам си го. Не може всички да са умни като теб.

Той: Ми много ясно, много съм повече от тебе.

Сядат в кафене. Тя си поръчва ром с горещ шоколад.

Той: Какво ли да очаквам от теб, естествено, че ще си поръчаш нещо извратено.

Тя: Безалкохолните типове да мълчат.

Той: Ех, майна, как си се кефя бе, майна, колко съм груб.

Разделят се малко по-късно. Тя има приятели в града и ще ги види. Вечерта се уговарят да й звънне, за да се намерят. Не изгаря от особено желание да празнува с него, но пък й е любопитно да наблюдава мъжки цикъл.

– Аре… ма тя гарата е в другата посока, ма. Их, че си неориентирана.

Вечерта той не се обажда. Тя му звъни, а той не си вдига телефона. С всяко позвъняване в ухото си се молеше да не дочуе мазния му глас.

Почти въздъхна с облекчение.

Приятелката й бе бясна.

Изкара празника заедно с нея и компанията й.

Доста по-добре, отколкото евентуално би го изкарала с него, дори с включен стриптийз и белезници.

Няколко седмици по-късно й се включи в чата, за да й обясни как точно в онзи ден мрежата на Глобул била паднала и той не могъл да се свърже с нея. Иначе искал да си я води у тях.

Тя: Е нали бях тъпа и проста, какво стана изведнъж?

Той: Ама аз кога съм ти ги казвал тези неща?

Тя вдига вежди и спира да му отговаря.

Няма нищо по-отблъскващо от женско поведение у мъж.

А понякога провалът крие в себе си победа.