Нимфоманката: Кулминация


Touch my milklike skin
Feel the ocean
Lick my deepest
Hear the starry choir

Rip off this lace
That keeps me imprisoned
But beware the enchantment
For my eroticism is your oblivion

Old love lies deep you said
Deeper shall be the wound between your legs

Nightwish – Nymphomaniac Fantasia

Дамян

Невероятно е как понякога ловецът и неговата плячка сменят местата си.

И колко трудно можеш да различиш кошутата от пумата. Особено когато си млад, глупав и самоуверен. Когато наблюдаваш света и виждаш само първия му план – външните белези. Никога не би ти хрумнало да се гмурнеш по-дълбоко, нали?

Първият път когато я видя бе преди две години, в едно кафене, където хищниците водеха впечатлителните си жертви и хвърляха прах в очите им под формата на романтични символи. Понякога се срещаше и някоя самотна самка, чакаща да бъде уловена.

Така я видя и Дамян за първи път – стоеше край прозореца пред огромна чаша горещ шоколад и вперила поглед в нижещата се тълпа навън. Плътните й, леко открехнати устни веднага привлякоха вниманието му. Както и разсеяните й, замечтани очи от черно кадифе.

Първата мисъл, която му мина през ума, бе че ще е лесна.

Момичета като нея му бяха специалитет – романтични, наивни, витаещи в кули от захарен памук, реещи погледа си в очакване на белия кон и прилежащия към него принц. Не бе трудно да ги залъжеш.

Всъщност, вече не му бяха интересни. Но тъй като току-що се бе отървал от поредната бракотърсачка реши, че му се полага една лека победа.

Тънката й, бяла рокличка разкриваше симетрични форми, които нямаше как да не уважи. Ръцете й си играеха с някакъв скицник. Дамян се ухили се вътрешно при мисълта какво ли крие по страниците му: кончета, принцеси, замъци, слънчеви пейзажи, цветенца и други инфантилизми.

Доближи се и я помоли да й направи малко компания.

Тя прие с охота, подпря се на лактите си върху стъклената масичка и се зае да го разучава.

Каза му, че се казва Серафима и той използва случая да похвали ангелската й хубост. Дълбоко се съмняваше това да е истинското й име, но така или иначе нямаше да се жени за нея. Пък и добавяше особена тръпка във флирта, все едно се бяха запознали на бал с маски.

Тя му хвърли от загадъчните си полуусмивки и му обясни, че би могла да е и паднал ангел, тъй като по произход името й означава „огнена”. Той улови нежната й ръка, поднесе я към устните си и се зае да ги целува един подир друг. Серафима не се възпротиви, напротив, усети как по тялото й плъзва ток и хапе устните си, като че да се овладее. Учуди го бурната й реакция, момичета като нея обикновено се стряскаха от такава проява на интимност.

–          Честно казано, слабо ме вълнува произхода ти. Важното е че си слънчева… а огънят винаги е привличал жадното око.

Непознатата се наведе към него и му прошепна:

–          Кажи ми, приятелю, какво е огъня по своята същност? – Охо, и псевдофилософка. – Знам, че е двойнствен. Но какво надделява в крайна сметка: топлината… или изгарянето?

В погледа й се появи нездрав пламък, докато прокарваше пръсти през косата му и ги спускаше към раменете му. А Дамян усети нелепо, почти ученическо вълнение и жар в слабините. Прииска му се да избяга, тъй като нещо в тази персона го озадачаваше. Ала стисна зъби, удържа на предизвикателството и се наведе към нея на свой ред.

–          Зависи от тебе, ангелче.

–          Може и да съм демон.

–          Кой да ти каже… – отметна паднал кичур от косата й. – Именно това ти казвам, зависи за какво ще предпочетеш да използваш огъня. Можеш да лекуваш с него… или да го оставиш да те унищожи… заедно с другите.

–          А нима имаш избор? Аз мисля, че има импулси, закодирани в нас, които са по-силни от свободната воля. Като стихиите. Те просто се случват.

–          Човек винаги има избор, и винаги се насочва към пътеката, която го влече по-силно. Останалото са оправдания.

–          Да се обзаложим? – И тогава го задуши с най-дългата целувка през живота му.

Останалите събития се изнизаха на принципа на доминото. Възбудата го атакува толкова яростно, че трябваше да я има още тогава. Първият им път беше същия като в онази нощ – странична улица, тъмни ъгли. Някакъв клошар ги гледаше с иронична усмивка. Серафима ни най-малко не се смути, това сякаш още повече я разпали.

Хотелска стая. В края на нощта вече бе напълно изтощен и разпаднал се на съставните си части. А тя искаше още, сякаш колкото повече получаваше, толкова повече я дразнеше. Вместо да я задоволи.

Заспа от изтощение, а последната гледка, която помнеше преди да затвори очи бе нейния образ. Стоеше пред него върху двойното легло с мокра от пот коса, обезумяла от желание и с пръсти, заровени между бедрата.

Събуди се с тежка мускулна треска.

Нея я нямаше.

Както и портфейла с документите му.

От тогава все едно бе вкаран в една и съща ситуация. Тя се връщаше, за да му се реваншира, изсмукваше силите му и си отиваше.

До кога?

Серафима

Пътувахме с неговата кола през тъмната нощ. Аз само стоях на мястото на шофьора и с привидна леност му давах напътствия накъде да кара. Почти бях изгубила разсъдък от влагата между краката ми и повишената ми от възбуда температура. Но за сега се контролирах, не исках да попилея потенциала, който ни предлагаше нощта.

Умът ми работеше трескаво и ми бе трудно да се отпусна. Помежду ни цареше мълчание, а аз не изпитвах необходимост да го изпълня с думи. С него не ми се налагаше, не беше нужно да прибягвам до обичайния си репертоар, можех да държа колекцията от маски скрита.

Знам, че никога няма да му принадлежа изцяло, ала въпреки това ми е слабост… сигурно за това не спирам да се връщам към него. Докато толкова други са останали назад по магистралата на живота ми, като забравен багаж по пътя. Колекция от спомени, разпиляна зад рамото ми.

Не съм войнстваща феминистка, която събира разбити сърца или потрошени от секс пишки, не ме разбирайте погрешно. Но аз не мога да се спра. Не мога да съм друга. Вероятно рано или късно това ще ме погуби. На този етап от живота ми е по-силно от мен.

А той… ами, каквото и да си говорим, въпреки цялата му привидна разкрепостеност и нрав на ловджийска хрътка, е дълбоко традиционен. Няма да приеме да ме дели с други. По време на бурните ни срещи съм надничала достатъчно в тъмните му ъгълчета. Знам на какво е способен. За това и се появявам в живота му на интервали, да му дам време да укроти яростта си.

Егоистична ли съм?

Навярно.

Сигурно след време никой няма да се връзва на уверението ми, че не го правя нарочно. Но сега най-важното е тази нощ.

Аз следвам течението, той следва мен.

Вечният омагьосан кръг.

Охранителят ни вмъква в претъпкания клуб преди останалите, които чакаха на виеща се като змия опашка. Бяхме се чукали преди няколко месеца и ми дължеше услуга. Усетих жаждата в погледа му, ала се престорих на приятно разсеяна. Тази вечер му бях чужда.

Тълпата бе толкова сгъстена и заредена със страст, че нашата взаимна влага бе като прашинка или догарящо парченце жар. Краката ми трепереха, сърцето се блъскаше в гръдния ми кош като разярен звяр. Болката от неутоленото желание стана още по-осезаема при досега с другите, нагорещени тела. Усещането за анонимност бе като наркотик на екстаза, от който някой ми е бил свръхдоза.

Пръстите му потънаха в горните и долни устни, а ханшът ми се впи в твърдото му тяло. Гърчех се с нестройни движения и притисках извивките си към неговите, докато навлизаше в дебрите на пещерата ми. Какъвто и да бе, определено знаеше как да разпали и без това болезнената ми чувствителност. Зъби в меката плът на шията ми, моите нокти в неговия гръб.

– Харесва ли ти това, мръснице? – шепне ми отмъстително в ухото, докато вкарва езика си в него. – Сто процента би искала целият свят да те гледа, докато го правиш? Една огромна сцена само за теб и пулсиращата ти…

Вече не дочувах какво ми говореше.

Преглътнах малкото въздух, който ми бе останал. Не ми се губеше дъх в думи, за това просто притиснах ръката му между слабините си.

Имитирах дивашки, езически танц, докато той се свлече между краката ми, за да обере соковете от подутите ми устни. Отметнах глава назад, а пред очите ми заиграха променливи, преливащи се светлинки. Чувствителните зони на тялото ми горяха, а сетивата ми надхвърляха допустимите граници. Проклет дявол! Вече нямаше нищо друго освен пламъка, който ме поглъщаше.

Пумата в мен изрева по време на кулминацията и заби челюстите си в източника на удоволствие, само и само да го увеличи.

Дамян се изправи и сподели любовните ми сокове в сладка целувка. Виждах как едно момиче с лъскави коси от брокат наблюдава играта помежду ни. Възбудата й бе очевидна, ала тази нощ щеше да бъде разочарована. Размахах пръст срещу нея в знак на отрицание, докато кавалерът ми набираше нагоре роклята ми и се плъзгаше в подгизналата ми пещеричка. Тя ме изгледа с дива омраза, а аз й подарих похотлива усмивка. Малката се нацупи и ни обърна гръб.

Междувременно нажеженият до бяло оргазъм изтезаваше тялото ми, сякаш ми бе пуснат електрически ток. Болката и удоволствието се сляха в едно, а тласъците му разкъсаха теснотата между бедрата ми. Впи устни в моите, за да не ми позволи да извикам и да задържа удоволствието колкото се може по-дълго.

Не знам дали бяха минали двайсет минути, или няколко часа по време на тази сюрреалистична сцена. Знам само, че адското удоволствие се запечатва в ума ми, и всеки път щом самотата ме победи и докара сълзи на страдание в очите ми, ще си я спомням.

Понякога си мисля, че заради такива моменти живея.

Лъскави мъниста сред броеницата самотни нощи, в които лудостта ме притиска и ме кара да се скитам на посоки в търсене на задоволство.

Излязохме от задната врата на клуба, смеещи се и щастливи като двойка луди тийнейджъри, измъкнали се под носа на родителите си.

Качи ме на капака на колата си и продължи да ме чука като обезумял.

Металът успокоява разпалената ми кожа.

–          Някой ден ще ме довършиш. – крещи ми яростно Дамян. – Убиваш ме.

–          И двамата ще умрем. – смея се аз, докато разпалвам огъня помежду ни. – Аз сигурно ще си отида по-бързо от теб.

–          Тогава нека умра заедно с теб. – Трепва от смущение, ръцете му замръзват върху дупето ми. Знае, че подобна реплика повече подхожда на поболяло се от любов девойче. Изкарала съм го от контрол, за това бързам да го върна към позицията на ловец.

–          Хайде стига с драмата! – Кръвта му влиза под ноктите му. – Обладай ме все едно няма да има утре!

To be continued

Нимфоманката: Желание


I’m not strong enough to stay away.
Can’t run from you
I just run back to you.
like a moth I’m drawn into your flame,
Say my name, but it’s not the same.
you look in my eyes I’m stripped of my pride.
and my soul surrenders
and you bring my heart to its knees.

Apocalyptica – Not strong enough

Вдъхновено от Пиер Луис

Не разбра, че е близо до него, докато не усети ефирните й пръсти върху рамото си. Но веднъж щом бе осъществила контакт, нямаше как да сбърка присъствието й. Дамян усети щракването на яростта зад очите си. Постепенно се разпространи навсякъде по тялото му и му се наложи да стисне до болка масата, за да не се извърне и да нокаутира момичето, застанало мълчаливо до него.

Винаги го правеше! Промъкваше се безшумно като котка, настаняваше се около шията му подобно на отровна змия и щом окончателно изсмучеше силите му излиташе през прозореца без да се сбогува. Извъртя кръвнишки поглед към застиналата в мълчание.

Чисти и спокойни очи на кошута. Ангелско лице в рамка от пясъчна коса. Изглеждаше толкова невинна и безпомощна, че събуждаше рицаря в душата и на най-закоравелия циник.

А той по-добре от всеки друг би трябвало да знае каква измама е това.

Би трябвало.

Стисна зъби и отпи гълток от питието си.

Този път нямаше да й се поддаде, проклета да е.

–          Може ли да поговорим? – прошепна глухо новодошлата, като хапеше нервно устните си.

Жената, седнала срещу Дамян, изкриви красивото си лице, все едно току-що бе изяла цяла жаба.

–          Мило, коя е тая? Какво иска?

–          Явно иска да говорим. – отряза я мило Дамян и я удостои с любовен поглед. – Обаче аз нямам какво да й кажа. – Ала не посегна да отстрани бледите, лунни пръсти. Тя не помръдна, непоклатима като статуя, непреклонна в желанието си.

Ако някой само можеше да погледне под маската й и да види адските пламъци. Дамян изгони този образ от съзнанието си, започваше да вълнува части от анатомията му, от които малката вещица лесно можеше да се възползва.

–          Чу ли? – придружителката му се усмихна ехидно и се наведе напред. – Той не те иска тук, така че се разкарай.

–          Това няма нищо общо с теб. – Русокосата я изгледа с разсеяно безразличие, ала черните й очи заковаха съперницата й на място. – Само между мен и него е. Ако искаш, ти си върви.

–          Как си позволяваш? – изсъска жената и се взря с укор в Дамян. – А ти как й позволяваш да се държи така с мен? Изгони я! Веднага!

Дамян вдигна поглед към нея, отпи от чашата си до последната капка и я трясна в масата.

– Никога не ми казвай какво да правя! Ясно ли ти е? Нито си ми шеф, нито си ми гадже. Ако не ти изнася нещо, разкарай се. Лесно ще ти намеря заместител.

Тя не бе очаквала подобен удар върху гордостта си. Сълзите й бликнаха инстинктивно, притисна ръка към устата си, за да сподави хълцането си. Не можа да измисли какво да му каже, затова просто сграбчи дамската си чантичка и изскочи от заведението като попарена.

Русата я изпроводи с някакво съчувствие, ала нейните емоции винаги бяха твърде неопределени, за да бъде напълно сигурен. Преди да е казала каквото и да е Дамян я сряза.

–          Същото се отнася и за теб. – Чак тогава отблъсна ръката й. Момичето не потръпна. – Проклети жени! Повече няма да ме контролираш, така че чупката.

–          Моля те. – гласчето й се проточи жално. Това мяукане на изгубено котенце. Знаеше, че е повикът на друга котка – скрита между бедрата й. С вкус на огън. Неутолена. Точеща нокти. – Имам да ти кажа нещо важно.

–          Знам го този твой номер. Казва ти за пореден път, няма да се вържа. Ти и аз сме история. Не ме карай да ставам груб. Никога не съм бил кавалер, но не обичам гледката на хленчеща жена.

–          Повярвай ми, няма да съжаляваш. – усмивката трепна по лицето й като танцуващо пламъче в кадифения мрак.

–          Като е толкова важно, защо не ми го кажеш тук? – Наливаше нова щедра доза от поръчната по-рано бутилка. – Целият съм в слух.

–          Знаеш, че не обичам да говоря, когато около мен има много хора. – Тонът й бе необичайно изострен. – Все си мисля, че някой ме подслушва.

–          Чудно. – Дамян направи фаталната грешка да се извърне към нея и да я погледне в очите. – Комбинацията от курва и параноичка е идеал за всеки мъж. Защо не…

Вече бе приклекнала с ръце върху раменете му. Нежна усмивка и очи, в които не можеше да чете. Пръстът й се плъзна между устните му, а той… й се поддаде, с глупост, която не бе очаквал от себе си. Доближи лицето си на сантиметри до неговото и дъхът й го парализира.

А мислеше, че вече е ваксиниран срещу феромоните, които излъчваше чудовището в женски образ.

Глупак.

Цялата му сила и воля се разтопиха като лед в тропическа гора.

Могъщият полъх на похотта бавно му изяждаше мозъка… а той всеки път се поддаваше.

Само едно докосване от малката мръсница… и вече бе до там.

–          Знам, че си ми ядосан. – прошепна в ухото му и го близна леко с езичето си. – Но също така знаеш, че никога не съм целяла да ти навредя. Не обичам да наранявам който и да е.

–          Сериозно? Обаче чудесно се справяш! – Прокара пръсти през правата й коса и впи пръсти в кожата й. Не знаеше от кое е по-отвратен – от това, че й се поддава или задето си призна, че е бил наранен.

Със задоволство усети как тя учести дъха си от този най-обикновен контакт. Връщаше му илюзията за власт. Напомняше му, че тя бе не по-малко уязвима. Прищя му се да я изнасили и унизи пред всички. Силно подозираше, че това би й харесало.

–          Просто ела с мен навън. – Безсрамните й пръсти се плъзнаха по панталона му, а зъбите й се впиха в месестата част на ухото му. – Нали знаеш, че си ми слабост?

Проклета да е. Този път така добре щеше да я подреди, та да не е в състояние да се изплъзне.

Последва я като вярно кученце, безпомощен от напрежение и едва ходещ от увеличаващата се подутина между краката му. Грациозната й походка и задните части, едва прикривани от прилепналата рокля не облекчаваха нещата.

Улицата бе пуста, единственият свидетел на самотната им разходка бе уличната лампа, хвърляща бели кръгове от светлина.

Когато се скриха зад огромния контейнер привидно крехкото девойче се извърна и го прикова за тухлената стена. Него! Цялата му физическа сила се бе оттеглила в следствие от смъртоносната инжекция на желанието.

Плъзна гъвкавото си тяло по неговото, докато ръцете й го освобождаваха от панталоните му.

–          Нали… щяхме… да говорим… – Устата му бе пресъхнала.

–          Нали знаеш, че никога не съм била по приказките? – В усмивката, която му хвърли, докато отместваше бельото му със зъби нямаше следа от невинност или уязвимост. Зъл сексуален хищник. – Думите са излишни, любов моя. Прекалено много говорим.

Изръмжа от раздразнение и с последни сили натисна главата й между краката си. Зарови пръсти в косата й, докато онова малко змийче – езикът й – се спускаше по неговата змия. Погълна го целия и впи ноктите си в него – методична и ненаситна. Огромната й, разтърсваща възбуда се усещаше само по треперенето на слабичките й рамене. Натискът му се увеличи, без да го вълнува грам дали й остава дъх. Умираше от желание да я накаже, да й го върне, да я кара да се дави в толкова бленуваната от нея телесна течност.

И въпреки това, само няколко минути по-късно (не бе и подозирал, че му трябва толкова малко), я отстрани, за да я предупреди, че е на път да изригне.

Тя му се усмихна иронично и впи устните си още по-силно.

Атакува гърлото й с няколко мощни залпа и се отпусна върху стената, изтощен от оргазма.

Когато се свести, малката нимфоманка се бе изправила и се бе облегнала собственически върху гръдния му кош. Бялата, перлена течност по устните й не го отврати. Дори когато се наведе, за да го целуне истински за първи път през тази вечер.

Щом изкара езика си и се отдалечи от него, му хвърли поглед с такава чаровна вина, че каквито и бариери да бе имал окончателно паднаха. Прегърна я и остави брадичката й да почива върху рамото му. А такава интимност не си бе позволявал от много време, и с никоя друга.

– Просто ме следвай. – Шепотът й го жегна. – Тази нощ ще е само наша.

To be continued