Ревю: Отвъд хълмовете (După dealuri)


Румъния-Франция-Белгия, 2012, 150 минути
Режисьор: Кристиян Мунджиу
Сценарий: Кристиян Мунджиу, по книгата на Татяна Никулеску
Оператор: Олег Муту
Монтаж: Мирча Олтяну
В ролите: Космина Стратан, Кристина Флутур, Валериу Андриуца, Дана Тапалага, Каталина Харабагиу

dupa-dealuri-370575l

Винаги съм мислела, че религията, редом с романтичната, идеализирана любов са били измислени от нас самите с цел да направим живота си по-лек. Иронията е че когато тази красива теория бъде осъществена на практика резултатът е често обратен на нашите желания. Наместо чудните цветя, които е трябвало да поникват, получаваме трънливи, отровни храсти. И въпреки това мнозина си остават вързани за представата в главата си, колкото и да ги наранява, стремят се отчаяно към нея. Ужасът, че светът ти ще рухне, ако не се придържаш към нещо, било то Бог или някой скъп спомен от детството, единственото, което още те държи цял. Отвъд хълмовете се опитва да разкаже една такава история, трагедия, породена от религиозния фанатизъм, невежество и неадекватната, обсебваща любов.

dupa-dealuri flutur
Сюжет. Алина и Войчица. Приятелки от детинство, сестри по съдба, споделящи добро и лошо от малки в сиропиталището, където отрасват. Войчица е мила, говори тихо, спокойна, някак дори прекалено, от хората, които не издават чувствата си, ако изобщо ги имат. Скрила се е в манастира от ударите на живота, въпреки, че по нейни думи там няма приятелки, само хора, които си помагат, отдадени на Господ. Алина е един вид нейна противоположност, силна, мълчалива, от онези хора, които вечно носят гняв, отчаяние и усещане за недостиг в себе си.
Такива, които никога не намират покой. Алина търси във Войчица решение на всичките си проблеми, на хроничното си безпокойство, иска да запълни дупката в себе си със своята приятелка. А Войчица няма достатъчно сили и присъствие за да отстоява себе си, нито пред Алина, нито пред останалите монахини и аскетичния свещеник, наричан от всички с невежо страхопочитание Татко. Тя остава застинала в колебание между двата свята, на новооткритото спокойствие и миналото, между църквата и външния свят без да се осмели да вземе решение. До последно ми бе трудно да усетя образа и мислите й, остана си неясна като недовършена завъртулка, облечена в черно монашеско расо, маска от всичко, което може да я нарани. Всичко това на фона на вечно мрачното небе, надвиснало над хълмовете, сред хора, които ежедневено преповтарят 464-те дефиниции за греха и за които всяко съмнение, болка и чувство, различно от сляпата, фанатична еуфория, е признак на обсебване от тъмни сили. Въпрос на време е кога бунтовната, нетърпяща възражение природа на Алина, всичките й съмнения, несигурност и демони ще избухнат. Конфликтът е неминуем, но никой не би могъл да предвиди до какви трагични последствия ще доведе. Време е за служба.
Според информацията за филма историята е истинска. Дори и за момент не бих се усъмнила в това, вероятно събитията се случили точно така както са били представени в Отвъд хълмовете, без място за каквато и да е надежда, автентични до последния детайл. И въпреки това ми беше трудно да вляза в обувките на героите, да почувствам конфликтите им. Усещането на моменти бе почти като да четеш поредната история от черната хроника, лишена от човешката й драма.

beyond_the_hills
Актьорска игра. Не ме впечатли особено. Монахините ми се струваха еднакви и взаимнозаменяеми, каквато вероятно е била целта. Донякъде Кристина Флутур, в ролята на Алина, ми остави по-силно впечатление, което винаги се случва, когато един актьор пресъздава дълбоко разстроен и психически стресиран персонаж. Свещеникът, изигран от Валериу Андриуца, не бе силен нито като роля, нито като актьорска игра. А това не трябва да се случва с един от главните представители на разиграващия се конфликт. Нито за момент не му повярвах наистина, усещах сцените с проповедта му като наизустени реплики.

Dupa-dealuri-foto-Mobra-Films
Операторско майсторство, монтаж и режисура. Именно те провалиха филма, или поне лично за мен. Като за начало беше излишно дълъг, самоцелно протяжен и изпълнен с прекалено много сцени, които не допринасяха с нищо към сюжета и развитието на героите. Фиксацията върху природните пейзажи и мрачните хълмове, твърде дългите кадри по никакъв начин донякъде помогна за навлизането в атмосферата и вътрешния живот на манастира… докато не стана прекалена. За тягостното и неприятно усещане за повторяемост допринесоха и някои диалози от сценария, без които преспокойно бихме могли да минем, тъй като информацията, съдържаща се в тях, вече ни е била поднесена петнайсет минути по-рано при подобен разговор, с друг персонаж. Може би някои от най-силните сцени не ми подействаха така както трябваше, защото особено в последния час нямах търпение най-сетне да приключи. Натурализмът не е оправдание за безумно бавното действие и безтегловност. Подобен сюжет изисква динамика, усещане за опасност и вътрешно напрежение, изисква се зрителя да тръпне в очакване кога конфликтът ще вземе превес, кога Алина ще прекрачи границата, след която няма връщане назад и до къде ще стигне тази борба. Конфликтът трябва да ескалира, а не да спада. Всичко се губи, удавено в излишно многословие и кадри на хора, стягащи багаж. Сериозно, рядко съм гледала филм, в който да се обръща толкова внимание на сгъването на дрехите, разопаковането и опаковането на сакове и оправяне на легла. Само ми остана като неизвестно кому бяха нужни. Липсата на музика допринасяше за усещането за реалност, но не притъпяваше скуката.

Вероятно бях разочарована от Отвъд хълмовете заради очакванията, с които се бях заредила, едва ли не православна версия на Sparrow, на Франко Зефирели, или поне Сестрите магдаленки. Ако го гледатете без предубеждения, може и да усетите човешкия елемент. На първо гледане тя ми се изплъзна. А второ гледане не предвиждам в близките години.

Още от програмата на Международния София Филм Фест, продължаващ до 24-ти март и с допълнително кино лакомства между 25-ти март и 7-ми април.

Изображения: http://cinemagia.ro, http://filmarta.blogspot.com, http://mediafax.ro

Време за кино: Международен София Филм Фест 2012


Възнамерявах заглавието на първия ми материал във връзка с фестивала да бъде Кино Зомби Тайм. Само че с това рискувам да се предизвикат неприятни асоциации, свързани с институцията и качеството на кинематографията, която зрителите ще имат удоволствието да гледат в периода след 9-ти март. А и феновете на зомбита щяха да изпитат остро разочарование. Но като цяло това е усещането, което ме обзема преди началото на кино фестивал. По нищо не се различавам от зомбирано малко дете, държано на диета, на което внезапно са му разрешили да вземе каквото пожелае от сладкарницата. Гледам програмата на София Филм Фест, озъртам се от рафт на рафт, мисля и се чудя как да комбинирам нещата, та да успея да погълна максимален брой изображения, съчетани с истории. Най-неприятното на огромния избор е когато трябва да бъде съобразен с досадни понятия като време, пространство и работни задължения.

За мой срам и съжаление изпуснах първите няколко дни от София Филм Фест поради изпълнение на една от точките от Годишния ми план и кръстосване на пределите на родината. Но тъй като сега съм отново на линия, възнамерявам да щурмувам кината с пълна сила. Ето списък на първоначалния ми избор и нещата, които уловиха вниманието ми в мрежата си. Нямам представа дали ще успея да изгледам всичко, но нищо не пречи да опитам.

1. Ад, 2005 г.
Мисля, че преди няколко години мярнах трейлъра в „медийното“ пространство на социо-културната мрежа в 280. По някаква причина не отидох да го гледам и сега смятам да си наваксам.

2. Акациите (2011)

 

По синопсис ми звучи като испански вариант на Drive. При всички случаи имам достатъчно голяма слабост към испанското кино, за да не го проверя.

3. Алоис Небел (2011)

Тази чешка анимация зарибява от пръв поглед. Малки гари, загубени нейде между границите, халюцинации и страхотна черно-бяла графика. Нямам търпение!

4. Брулени хълмове (2011)

Изпуснах да гледам този филм по време на фестивала във Венеция (явно подобни пропуски винаги ще има). Сестрите Бронте не са ми в кръвната група по някаква причина. Само че видяното от предварителните материали накланя везните в полза на Брулените хълмове. А и режисьорката Андреа Арнолд доста ме впечатли с нейния Fish tank.

5. А нощем танцуват (2010)

Канадски документален филм за египетски клан от ориенталски танцьорки. Ще е най-малкото любопитно да се види.

6. Астро Зомбита (1968)

Те това мисля, че дори няма нужда от представяне! Малко сай фай бъркоч за разнообразие.

7. Атенберг (2010)

Имам много малко контакт с гръцкото кино. От друга страна винаги са ми били интересни историите за хора без интерес към човешкото общество и странните му взаимоотношения. Пък и в този плакат се крие толкова чувственост, че не мисля да си правя труда да устоявам.

8. Болни от любов (2006)

По-точния превод на заглавие на този румънски филм би било Болни връзки. Именно то ме привлече да прочета нещо повече. Със сигурност „сбърканите“ взаимоотношения винаги са ме привличали, така че възнамерявам да го проверя. Пък и отдавна не съм се наслаждавала на хубав румънски филм. Ако искам да свиря , аз свиря нещо не ме впечатли особено.

9. Бъдещето (2011)

Може и да се бъркам, но този филм се очертава да е доста личен за моя милост. Всеки ли изпитва парализиращия страх от бъдещето?

10. Татко снима мръсни филми (2011)

Задължителен! Обичам документални филми, изритващи скритото под килима и разкриващи напълно нова история. Или поне такава, за която съм тънела в неведение. Вчера го изпуснах заради премиерата на друг български филм, все още имам една възможност.

Това са само част от заглавията, а София Филм Фест крие доста други вкусни кино-изненади. Възможно е част от горепосочените да отпаднат от програмата ми, със сигурност ще добавя още много други или няма да отида на нищо от горепосоченото. Споделяйте какво сте гледали и оценката ви за него. И най-вече, вдигнете се иззад компютрите си и бягайте към кино-салоните! Това не е молба. 🙂 Предизвиквам ви!

По-късно днес ще пусна ревюто си за първия филм, който гледах на тазгодишния фестивал – Миграцията на паламуда на режисьора Людмил Тодоров.

Повече информация на сайта на София Филм Фест.