Me, myself and my demons

Едно момиче, което обича да пише истории. Една от многото и все пак различаваща се. Обичам дългите, лунни нощи и чудните, алени изгреви, да танцувам под дъжда, захвърлила чадъри и предпазливост. Обичам да пия кафе сутрин и да чета хубави книги, които нямам сили да оставя. Харесвам котките, поезията, пътуванията, шоколада, да ходя на кино, театър и концерти, неочакваните авантюри, които ни предоставя живота. Обожавам да снимам, да запаметявам всеки момент и всеки детайл, който ми е направил впечатление. Харесвам добре нарисуваните комикси (особено мангата). Възхищавам се на хора, умеещи неща, които не ми се отдават (художествен, музикален и танцувален инвалид съм). Понякога просто искам да зарежа всичко и да тръгна на автостоп до морето в някоя звездна нощ, да пристигна точно по време на изгрева – убита от път, но дяволски, неприлично щастлива. Искам да ми се случат много истории, които да вдъхновят въображението ми. Както виждате, понякога съм прекалено многословна, ала винаги имам доста за казване, дори за останалите това да са безсмислици.

***

Графинята от малка ненавиждаше собственото си име, затова из киберпространството бе известна под много имена.  Повечето от тях и самата тя не бе в състояние да запомни. Някога в невинните тийнейджърски години повечето девойки на нейната възраст се чудеха с какво да се издокарат,за да излязат навън. Графинята се чудеше кой от всичките си страхотни псевдоними да употреби, за да влезе… в някой чат или форум. В действителност името й бе Славена Илиева и с навлизането в живота на “пораснало дете“ щеше да й се наложи да го приеме. Родила се бе на 10.05.1986 г. в славния град Плевен под знака на Телеца и може би поради това любимото й занимание бе да се опитва да руши стени с рогата си. Това й донесе куп счупени рога в килера и доста

гласове в главата.  Обичаше да разговаря с есенни листа, книгите-игри, всички други книги (дори и скапаните), и чуждите езици. В продължение на пет години се лута из дебрите на испанския език. Междувременно придоби два сертификата от Cambridge за нееевероятния си английски, както и доволно количество литературни награди, предимно във вече покойния плевенски конкурс Дарование и се изявяваше като актриса на сцената на читалище Лик. Публикуваха някои от великите й умотворения в списание Пламък и алманах Мизия. След като приключи с взаимното мъчение, наречено средно образование, тя се зае с предизвикващата присмех специалност румънска филология в Софийския университет. Следващите няколко години прекара в усърдно учене и социална адаптация, както и в активно сменяне на квартири. В близките дни трябва да я накарам да се размърда по въпроса с мемоарите си за всички квартирни одисеи, има какво да разкаже по въпроса.

Понастоящем кара магистратура в НБУ – Филмово и телевизионно изкуство, като се надява някой ден от нея да излезе добър кинодраматург. Както и че от страстта й по киното и словото няма да се пръкне мъртвородена рожба.

Труди се в областта на медицинския асистънс… ха да видим кой от всички, попаднали нарочно или случайно в този блог ще познаят какво е това? ;)

15 thoughts on “Me, myself and my demons

  1. Това “дяволски, неприлично щастлива” много ми хареса.
    Прехвърлям се на : elisabethdesade🙂 Там ми грабна интереса.
    Поздрави🙂

  2. Хех, това е описание, което съм си дала преди няколко години, радвам се, че нещо от него грабва вниманието. Чувствай се добре дошъл на който и да е от блоговете ми. Дано сметнеш, че са си заслужили отделеното време.😉

  3. 🙂 Така ли стана?
    Е нищо де – дано все още е актуално това описание🙂
    Добре заварила🙂

  4. Да, за две години въобще не съм мръднала от това описание.😉 Нали знаеш тъпата и изтъркана поговорка за акъла и мензиса?😉 Ще се радвам интереса да бъде и задържан.

  5. Хаха, е от всички определения, които бях чувала това изби рибата. Не, медицинския асистънс асистънс е помощ при пътуване в чужбина, в случай, че имаш частна медицинска застраховка. Обикновено просто казвам, че помагам на закъсали хора.🙂

    • 😦 няма вече риба!!! заради мен!!!
      Нима правя толкова експлозивни исказвания?🙂
      А за теб съм сигурен че помагаш…. но трябва ли да замина за да те срещна така:

  6. Хах, дори и да заминеш, пак не можеш да ме срещнеш, никога няма да съм нещо повече от един глас по телефона.🙂 Секси униформите не са включени и не приемаме посетители.😉

  7. Ц ц ц, карат ги голички да работят. =)
    Лизи, надявам се онова за дяволското щастие никога да не те напуска!

  8. Де тоз късмет (за работата, докато си гол).
    Дано не ме, въпреки че се съмнявам, не сме създадени да издържаме прекалено количество щастие. Сега ме подсети, че трябва да си оправя биографията тук, звучи несериозно.

  9. Скоро влизам в клуб 27, предполага се, че трябва да съм влязла вече в Клуба на Сериозните Млади Дами.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s